Новини

 

 

НОВА ДОБРУЖАНСКА ТРИБУНА разговоря с управителя на МБАЛ – Балчик, д-р ПАРСЕК САЛБАШЯН

 

- Първо ще помоля за една „визитка“ – кой е д-р Салбашин?

- Роден съм в град Добрич през 1969 г. Завърших средното си образование в ЕГ „Гео Милев“ с изучаване на английски език, а от 1988 г. до 1990 г. положих редовната си военна служба. През 1990 г. постъпих в МУ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна, специалност медицина. След дипломирането си през 1996 г. започнах трудовия си стаж и специализация в хирургично отделение на МБАЛ Добрич, където - под вещото ръководство на проф. Енчо Калчев /завеждащ катедра по хирургия/ и началник отделение д-р Матос Лалеян, направих първите си стъпки в хирургията. В началото на 2005 г. напуснах окръжната болница - по собствено желание и заминах, като всеки емигрант по онова време, отвъд океана - в страната на големите възможности, за да търся щастие и осъществяване на мечти. Започнах от самото начало, работейки в различни лаборатории и медицински центрове, за да опозная здравната им система. Натрупал достатъчно опит, през 2007 г., по време на голямата финансова криза, осмислих, че по-нататъшното ми развитие трябва да бъде в болница, която е свързана с образователна дейност /студенти, специализант-лекари/. Една чиста случайност при посещението ми в Ню Йорк ме срещна с българка, която спомена, че в голямата верига от болници Saint Barnabas Health Care System им е необходим служител с моята квалификация. Преминах успешно интервюто и след три седмици започнах работа като патолог асистент (pathology assistant) в Моунт Медикал Център /Mount Мedical Center/, Long Branch New Jersey. Това беше лесната част от житейския ми път. Oще в самото начало ми стана ясно, че трябва да забравя всичко, което съм научил и мога да го правя, а да работя по начина, който тяхната здравна система изисква. Само след няколко месеца осъзнах колко много грешки съм допускал до идването ми в тази държава. Благодарен съм на целия колектив на тази невероятна болница, че ме научиха, че думите „Няма“ и „Не мога да го направя“ не съществуват, че създават от теб една перфектна машина. Научиха ме на висок професионализъм, отговорност, максимум отдаване на сили и възможности за помощ и лечение на пациентите, работещ в огромен сплотен колектив, без междуособни и личностни интереси и не на последно място - винаги с усмивка на лицето. За мен беше огромна чест и късмет, че бях част от екипа на тази болница през тези седем години.
В края на 2013 г. започна нов етап от кариерата ми, след покана от моя „учител“ проф. Калчев, да подкрепя хирургичното отделение на МБАЛ - Балчик. След два месеца работа, вече бях началник на хирургично отделение, а само след година и половина, от 2016-а - управител на болницата, където отговорността е още по-голяма.

 

- Вие управлявате болницата в Белия град едва от две години. Но за този кратък период за балчишката болница започна да се говори като за едно медицинско бижу на територията на Добричка област. Направете една ретроспекция – какво чудо сътворихте само за две години…

- Като управител, намерих една болница в крайно тежко финансово състояние, с огромни задължения към държавата за неплащане на осигуровки с години, задължения към монополисти, към персонал, запорирани сметки, заведени съдебни дела. Задълженията на болницата с лихвите към април 2016 г. надминаваха милион и сто хиляди лева – от това по-лошо не можеше да бъде. Разбрах, че нямам какво да губя, а само да направя нещо - в полза на 133 работещи да запазят препитанието си, а за цялата балчишка община - да запази болницата си, която е с над 110-годишна история. В момента, след две годишно управление, задълженията с текущи такива на болницата са около сто и петдесет хиляди лева.
Започнах от нищото отново. Събрах екипа на цялата болница, всеки служител - от общ работник, санитар, до лекар, за да им представя обективно състоянието на болницата, обясних им, че всеки - като си вземе работната заплата, първо си оправя задълженията към държавата, монополистите и после си разпределя разходите по семейния бюджет. Същата стратегия ще бъде прилагана и за болницата. През цялото време говорех за едно огромно семейство, каквото сме в МБАЛ Балчик, всички заедно, полагайки усилия, имайки голяма отговорност и работейки с професионализъм, постигнахме тези успехи. Заедно сме имали трудни моменти, преодолявали сме ги и продължаваме напред.

 

- Все по-често се чува, че МБАЛ - Балчик е привлекателно място за работа на медицински специалисти. На какво се дължи това – на добро оборудване, на апаратура, на заплащане…

- В основата на всичко е оптимизиране на персонала на болницата. При това нито един служител не беше изпратен на трудовата борса. Редуцира се персоналът с около 20 души, които работеха дълги години след пенсия. Губещи, неефективни звена и договори бяха прекратени. Потърси се ефективност в разходите на болницата, както за медикаменти и консумативи, така и за енергийни източници. Икономията достигна до 75% от разходите на предходната година. Качеството на дейност не беше променено, напротив, бяха извършени множество подобрения, касаещи самия престой на пациента в болницата. Няма здрав човек, който желае да остава в болница, но човек „и добре да живее, понякога се разболява…“

 

- В МБАЛ - Балчик всичко свети от чистота, а в стаите е създаден страхотен уют за пациентите. Разкажете – какви са всъщност условията – и за работещите и за онези, които са Ви доверили здравето и живота си.

- Разчупихме стереотипа на българската болница – падащи тавани, мухлясали стени, общи санитарни възли, липса на баня, намусен персонал, лоша хигиена и нещастни пациенти. Смея да твърдя, че нашите пациенти са обгрижвани от усмихнат и вежлив персонал, а престоят им в болницата е по-приятен и лек - в чисти, светли и комфортни болнични стаи. Всички навихме ръкави и здраво поработихме и резултатът е налице. Не „мирише на болница“, а прилича на болница.

 

- Похвалете се в цифри и факти. Какви по-специфични медицински услуги предлагате? Вече се знае, че при вас стават едни от най-добрите лапароскопски операции в България?

- През цялото време бях воден от две основни неща: да подобря условията на труд и лечение на пациентите, от една страна , а от друга да дам необходимото възнаграждение за положения труд на служителите.
Често ми беше задаван въпроса, когато започнах работа тук „колко ми е била заплатата в чужбина?“ Като управител знаех, че първо трябва да променя начина на работа на работещите, за да получат наистина желаното от тях възнаграждение.
След като завърших първия етап, започнах да набирам специалисти, които да повишат дейността на МБАЛ Балчик – да бъдем желаната и търсена болница от пациентите. С наличната високотехнологична апаратура и висококвалифициран персонал, започнахме да привличаме пациенти от окръжните градове. Смело се хваля, че наскоро в МБАЛ бе оперирана 91-годишна пациентка, на която е отказана операция в окръжна болница, поради повишен оперативен риск. Високият професионален опит на проф. Калчев в екип доведе до успешния край за пациентката.
Хирургично отделение към МБАЛ Балчик е посещавано дори от пациенти от другия край на България. В окръга предполагам, че сме болницата с най-много извършени лапароскопски жлъчни операции.

 

- Има ли рецепта за успех?

– Категоричен съм - Няма! Научен съм от дете, че на този свят всичко се постига с огромно желание и труд.

 

- А какво планирате за утрешния ден на МБАЛ – Балчик?

- Намеренията ми за „МБАЛ – Балчик“ са да заеме достойно място в нишата на болници в региона и да бъде в изключителна помощ на населението на град Балчик и околните села. Знам, че с думи не мога да покажа какво сме постигнали за тези две години. Всеки, който има нужда от лекарска помощ и е по възможностите на нашата болница, е винаги добре дошъл.
Държа да подчертая, че във всяко начинание съм подкрепян безрезервно сто процента от кмета на община Балчик г-н Николай Ангелов, за което съм сърдечно благодарен за оказаното доверие!
Бих желал, като управител, да се възползвам от това интервю, като благодаря на целия невероятен екип на „МБАЛ – Балчик“ ЕООД, на всеки общ работник, санитар, сестра, лекар - Вие сте моите Велики Герои!

 

Източник:
НОВА ДОБРУЖАНСКА ТРИБУНА